Не мога да плача
Не мога да плача
Не мога да плача...
А така ме боли!
Искам на някой да кажа,
но гласът ми трепти.
От болка изгарям,
а не потичат сълзи,
Сама се затварям,
но от тишината боли.
Все по-силно тя ми крещи;
"Излез и болката забрави!"
Отивам, бягам навън, сама...
Къде си? Къде си? Пак самота.
Няма те... няма те в нощта.
Ох, как ме боли,
а не мога да плача.
Искам, искам сълзи!
Да се освободя от мрака!
И като след дъжд да ме огрее светлината...
Да не плачеш, било сила,
аз слабост бих казала...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велислава Адрианова Все права защищены
