green_poison (Ирена )
60 135
7.03.2008 г., 22:38 ч.

не мога да се позная 

  Поезия
784 0 3
"Нагонът, скитнически стар, оковите на навика разбива и в спящия отколе звяр, кръвта за нов живот пробужда дива."
                                                                                              Джек Лондон



Сънувах снощи вълк,
към мен с кървави очи
погледна, доближи се той
до мен, изплаши се, побегна!

Усети той в мен тъгата,
усети как силите ги няма,
мириса на сяра, белега на
тъмата!

Не намирам сили да живея,
а животът, знам, е скъп,
как трудно е да си човек,
когато в теб пулсира скръб!

Как искам волно да се рея,
да бъда птица в полет лек,
а не във въпроси без отговори да се пилея,
а не - човек!

Как искаш днес, приятелю,
от мене, да бъда силна, добра,
как искаш ти да съм щастлива,
щом в мен пуска корени скръбта!

Кажи ми отговора на проблема,
мълчиш - не знаеш,
ето, прочети таз поема,
не съм вече същата...
                                                време е да ме опознаеш!

© Ирена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??