не мога да се позная
"Нагонът, скитнически стар, оковите на навика разбива и в спящия отколе звяр, кръвта за нов живот пробужда дива."
Джек Лондон
Сънувах снощи вълк,
към мен с кървави очи
погледна, доближи се той
до мен, изплаши се, побегна!
Усети той в мен тъгата,
усети как силите ги няма,
мириса на сяра, белега на
тъмата!
Не намирам сили да живея,
а животът, знам, е скъп,
как трудно е да си човек,
когато в теб пулсира скръб!
Как искам волно да се рея,
да бъда птица в полет лек,
а не във въпроси без отговори да се пилея,
а не - човек!
Как искаш днес, приятелю,
от мене, да бъда силна, добра,
как искаш ти да съм щастлива,
щом в мен пуска корени скръбта!
Кажи ми отговора на проблема,
мълчиш - не знаеш,
ето, прочети таз поема,
не съм вече същата...
време е да ме опознаеш!
Джек Лондон
Сънувах снощи вълк,
към мен с кървави очи
погледна, доближи се той
до мен, изплаши се, побегна!
Усети той в мен тъгата,
усети как силите ги няма,
мириса на сяра, белега на
тъмата!
Не намирам сили да живея,
а животът, знам, е скъп,
как трудно е да си човек,
когато в теб пулсира скръб!
Как искам волно да се рея,
да бъда птица в полет лек,
а не във въпроси без отговори да се пилея,
а не - човек!
Как искаш днес, приятелю,
от мене, да бъда силна, добра,
как искаш ти да съм щастлива,
щом в мен пуска корени скръбта!
Кажи ми отговора на проблема,
мълчиш - не знаеш,
ето, прочети таз поема,
не съм вече същата...
време е да ме опознаеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
