13.01.2017 г., 9:02 ч.

Не мога да си тръгна... 

  Поезия » Любовна
555 2 7

 

Аз имам само мигове от тлен,
една душа в небе от херувими.
Да нося смъртно болката във мен
и все да сричам нежното ти име.

 

Аз плача денем с ручеи живот,
рисувам теб в море от замечтаност.
И пак блестиш в копнежния ми зов,
в очите ми от обич тъй сияеш.

 

Ти молиш Бог за сетния си бряг,
но после с дъх в съня ще се завърнеш.
Защото идат спомени от свят,
без който аз не мога да си тръгна!

© Аз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??