Не мога да тласкам повече
Не мога да тласкам повече
Същите еднакви дни
Да те гледам и да си спомням
И да сънувам преди
Не мога да пия от мътното повече
Да гълтам студена горчилка
И да се лутам гол
В тъмното на зимата
Някой трябва да ми покаже как стават нещата
Защото срещнах една
Която с опашката си ме поведе
Към плитък затвор
И десет години разлика
Няма как да ни помогнат
Там си стоя сега
Чеша си крастата
И се усмихвам приятелски
На сестра й
За да мога на въздух да изляза
Някой трябва да ми покаже
Как се лъже безпричинно
Как ако искам да се хвърля в реката ти
Да те повикам да ме спасиш
Защото не мога повече
Да ги тласкам същите еднакви дни
Убиват ме като хубави спомени
И сънищата от преди
11.04.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
