19 апр. 2009 г., 08:35

Не мога да тласкам повече

590 0 4

Не мога да тласкам повече
Същите еднакви дни
Да те гледам и да си спомням
И да сънувам преди

Не мога да пия от мътното повече
Да гълтам студена горчилка
И да се лутам гол
В тъмното на зимата

Някой трябва да ми покаже как стават нещата

Защото срещнах една
Която с опашката си ме поведе
Към плитък затвор
И десет години разлика
Няма как да ни помогнат

Там си стоя сега
Чеша си крастата
И се усмихвам приятелски
На сестра й
За да мога на въздух да изляза

Някой трябва да ми покаже
Как се лъже безпричинно
Как ако искам да се хвърля в реката ти
Да те повикам да ме спасиш

Защото не мога повече
Да ги тласкам същите еднакви дни
Убиват ме като хубави спомени
И сънищата от преди

11.04.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...