не мога повече
да стискам дланите до кръв,
сълзи горчиви да преглъщам,
мъката да крия аз!
Скръбта притиска ме отвсякъде.
Трудно ще я удържа!
Не искам на колене да падам!
Трябва да я победя!
Момчето ми харесваше да бъда силна.
Гордееше се със това.
Сега духът му, знам, че е край мене,
подкрепя ме, не позволява да сгреша.
Не дава той, борбата да изгубя,
на болката да се предам.
Ще стискам зъби и ще се гърча,
но няма, няма да се дам!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Узунова Всички права запазени