2 окт. 2006 г., 14:04

не мога повече

1.1K 0 4
Не мога повече на силна да се правя,
да стискам дланите до кръв,
сълзи горчиви да преглъщам,
мъката да крия аз!

Скръбта притиска ме отвсякъде.
Трудно ще я удържа!
Не искам на колене да падам!
Трябва да я победя!

Момчето ми харесваше да бъда силна.
Гордееше се със това.
Сега духът му, знам, че е край мене,
подкрепя ме, не позволява да сгреша.

Не дава той, борбата да изгубя,
на болката да се предам.
Ще стискам зъби и ще се гърча,
но няма, няма да се дам!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Узунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бъди силна!!!
  • Радвам се мила, че намираш толкова много съпричастни към болката ти души. Стиховете наистина са хубави. Той ще се гордее с майка си!
  • Хубав стих е това! Ето силна си, щом можеш да пишеш за това, което те е наранило!
  • Тъгата никога не ще си иде.
    Сълзите никога не ще пресъхнат.
    Заради него,мила имай сили.

    Поздрав и прегръдка.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...