5.09.2007 г., 22:30

Не мога повече да се залъгвам

729 0 5

Името ти още ме кара да трепepя,
със сълзи се пълнят моите очи,
място пак не мога аз да си намеря,
а ти не ме помниш дори.


И пак плача на нашите песни,
тези, които ти ми подари.
Не ставали бързо нещата чудесни...
Колко още да чакам, кажи?!


Дори споменът за тебе изгаря,
аз сломена падам в твоите крака
и ставам, и падам, и ставам, и падам...
Докога ще ме измъчваш така?!


Бях честна с теб, бях всеотдайна,
бях мила, нежна, срамежлива дори,
разкрих ти всяка моя малка тайна,
а ти без капка жал сърцето ми разби!


Разбери ме, мрази ме и тръгвай!
Тръгни си! Махни се от моя малък свят!
Не мога повече да се залъгвам,
но ще те обичам вечно, мой мил непознат...

Ha 100-Ян :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • petinka, ако можеше да ме разбере едва ли сега щях да пиша все така тъжни стихове. Нели, понякога ми се иска да беше чат-любов, защото просто щях да изтрия nick-name -а му и всичко да приключи!
    Благодаря на всички за милите думи!!!
  • това чат-любов ли е? поздрав за стиха!
  • Поздрав и прегръдка за хубавият стих!!!
  • написано е с много 4увства и е много хубаво (поне лично на мен много ми харесва) поздрави
  • Вярвам, че ще те разбере!
    Поздравчета!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...