Sep 5, 2007, 10:30 PM

Не мога повече да се залъгвам

  Poetry
733 0 5

Името ти още ме кара да трепepя,
със сълзи се пълнят моите очи,
място пак не мога аз да си намеря,
а ти не ме помниш дори.


И пак плача на нашите песни,
тези, които ти ми подари.
Не ставали бързо нещата чудесни...
Колко още да чакам, кажи?!


Дори споменът за тебе изгаря,
аз сломена падам в твоите крака
и ставам, и падам, и ставам, и падам...
Докога ще ме измъчваш така?!


Бях честна с теб, бях всеотдайна,
бях мила, нежна, срамежлива дори,
разкрих ти всяка моя малка тайна,
а ти без капка жал сърцето ми разби!


Разбери ме, мрази ме и тръгвай!
Тръгни си! Махни се от моя малък свят!
Не мога повече да се залъгвам,
но ще те обичам вечно, мой мил непознат...

Ha 100-Ян :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

  • petinka, ако можеше да ме разбере едва ли сега щях да пиша все така тъжни стихове. Нели, понякога ми се иска да беше чат-любов, защото просто щях да изтрия nick-name -а му и всичко да приключи!
    Благодаря на всички за милите думи!!!
  • това чат-любов ли е? поздрав за стиха!
  • Поздрав и прегръдка за хубавият стих!!!
  • написано е с много 4увства и е много хубаво (поне лично на мен много ми харесва) поздрави
  • Вярвам, че ще те разбере!
    Поздравчета!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...