Не можах да остарея с теб
Четейки " Старата любов"
от Александър Калчев
Не можах да остарея с теб -
днес годините прелиствам.
Аз ли бях почти дете
или ти с момчешка мисъл?
Ти пресече моя път,
аз по твоя не посмях да тръгна
и така пропуснахме мига,
който сред годините помръкна.
А сега, набрала тиха мощ,
старата любов се връща,
в целия си блясък и разкош
с луд копнеж душите ни обгръща.
И, смутени като в онзи ден,
свеждаме глави във мрака нощен.
Допирът от полъха ли бе
или устните ти помня още?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
