Не можах да остарея с теб
Четейки " Старата любов"
от Александър Калчев
Не можах да остарея с теб -
днес годините прелиствам.
Аз ли бях почти дете
или ти с момчешка мисъл?
Ти пресече моя път,
аз по твоя не посмях да тръгна
и така пропуснахме мига,
който сред годините помръкна.
А сега, набрала тиха мощ,
старата любов се връща,
в целия си блясък и разкош
с луд копнеж душите ни обгръща.
И, смутени като в онзи ден,
свеждаме глави във мрака нощен.
Допирът от полъха ли бе
или устните ти помня още?
© Росица Петрова All rights reserved.
