Пуполино (Весела Георгиева) Пуполино (Весела Георгиева)
2 35
9.06.2017 г., 22:50

Не може вечно да вали

1.7K 6 17
"Не може вечно да вали..."
Все някога небето ще изгрее.
Ще има ярки, топлещи звезди,
луната покрай тях ще се засмее.
 
Все някога стихията ще стихне.
Все някога ще има порив свеж.
И слънцето с лъчите ще разпръсне
магия нежна, пролетен копнеж.
 
Не може вечно да боли...
Все някога сърцето ще претръпне.
Ще има огън, парещи стрели,
но болката със тях ще се измъкне.
 
Все някога умът ще проумее –
човек е нищо пред измислена вина.
Животът ще поиска да живее!
Очите ще потърсят радостта!
 
Не може вечно да вали...
Небето няма вечно с нас да спори.
Не може вечно да боли...
След всеки край нов път ще се отвори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Георгиева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0