nature_of_freak (Александра Симеонова)
24 5
15.01.2009 г., 15:08 ч.  

Не-моята Тишина (2009) 

  Поезия » Философска
984 0 4


Тишината не ми е присъща.
Искам шум, глъчка, музика, врява.
Тишина – празна гробница съща.
Аз изчезвам, тя, горда, остава.

Аз я моля, тя гузно въздиша.
Обещавам й свещи-светулки.
Тя ми кимва. Мълчи. А аз пиша.
Тишината – на Болката булка.

Аз я чаках Епохи и Ери.
Заета бе да пирува с Луната…
Взех билет и пред лунните двери
я намерих. Мълчи Тишината…

Щрих. Пияна. Лъстива. Уверена.
Подарих й писмо в раковина.
Тя не знае, от мене намерена,
как мечтаех за синята зима.

И за бялата смърт, и за джаза.
И за феи, в косите й пуснати.
И когато я милвах, ми каза:
“Ти си друга Луна. Не-моята.
Мръсната”.

Убедих я във мен да се сгуши.
Тя заспа – и пияна, и горда.
Оттогава не мога да слушам
Тишината – в пияни акорди.

01.2009

© Александра Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??