Защо повярва в неговите думи, защо запали моста помежду ни, защо, приятелко, кажи... нима са ти нужни още лъжи... Да те спася от него, повече от всякога желая, но ти сама отдаде свойта страст, да бъда с теб, да ти помагам... и нека спре да боли... Нима не са те лъгали досега, нима не са ранявали сърцето ти добро, нима в душата ти не е имало тъга, нима, нима?... Не ме лъжи, мила моя... за тебе всичко аз бих дала! И усмивката ти честичко да виждам, и блясъка в очите ти красиви, но, вярвай ми, с него те не биха били така щастливи... И знаеш, мила моя, как постъпи той със мен, със нея и с няколко стотин като нас... нима привлече те това, нима желаеш да си поредната мишена, нима, нима?... Голяма си ми вече, сама решаваш, осъзнаваш, а защо така постъпваш, дори и аз не зная... Всеки своя избор прави, да върви с лъжец до свойто рамо, да гони вятъра в косите си или да преследва детски спомен от отминало някога лято. Мисля... ти грешиш! Е, сгреши, падни, удари се, одраскай носленце, колене и отново повдигни се, вече проумяла, че не си дете! Бъди сега със него и когато и той те разочарова, ела при мене, приятелко мила, отново ще превържа твойта рана... но не позволявай идиота на идиот да те прави, в името на недостойна мъжка чест!!!


                                                                 на металчето ми :)