Не надничай в моя саркофаг
Ти надничаш в моя саркофаг
да разкриеш тайната ми - на душата,
иска ти се да узнаеш как
болката със времето тик-така.
Но ти казвам: “Спри, недей!
Ти недей наднича в мрака,
че от ледения й повей
сърцето ми за трети път проплаква”.
А пък този трети тъжен зов,
най-болезнен, най-отчаян,
сякаш го изсвирва рог
от недрата на душата.
А докосне ли те този вик,
той като стрела в сърцето,
още в онзи неочакван миг,
ще те прониже с острието.
Не надничай в моя саркофаг,
залости го с катинари тежки!
Нека никой не узнае как
плащам непростими грешки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
