28 mar 2007, 2:53

Не надничай в моя саркофаг 

  Poesía
626 0 6

Ти надничаш в моя саркофаг

да разкриеш тайната ми - на душата,

иска ти се да узнаеш как

болката със времето тик-така.

 

Но ти казвам: “Спри, недей!

Ти недей наднича в мрака,

че от ледения й повей

сърцето ми за трети път проплаква”.

 

А пък този трети тъжен зов,

най-болезнен, най-отчаян,

сякаш го изсвирва рог

от недрата на душата.

 

А докосне ли те този вик,

той като  стрела в сърцето,

още в онзи неочакван миг,

ще те прониже с острието.

 

Не надничай в моя саркофаг,

залости го с катинари тежки!

Нека никой не узнае как

плащам непростими грешки!

 

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??