patenceto (Надя Георгиева)
185 614
25.04.2007 г., 21:23 ч.

НЕ НАМЕРИЛА ПРИСТАН 

  Поезия
818 0 14
 
През пътищата буйни на съдбата,
в чужди легла посрещах зората.
Целувах устни измислени,
със страст... необмислена.

 

И, търсейки пристан, се лутах,
в илюзии, от мъка сътворени.
Под сребърните искри на Луната,
обичах... с чуства измислени.

 

Раздавах плътта си,
с надежда да те забравя.
Само ти остана в ума ми,
само твоя дъх по кожата успях да опазя.

 

Но само със спомена си живях,
белязана от твойта забрава.
Събуждах се на гърдите на поредния грях,
а вече и пламъка в мене го няма.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??