НЕ НАМЕРИЛА ПРИСТАН
През пътищата буйни на съдбата,
в чужди легла посрещах зората.
Целувах устни измислени,
със страст... необмислена.
в чужди легла посрещах зората.
Целувах устни измислени,
със страст... необмислена.
И, търсейки пристан, се лутах,
в илюзии, от мъка сътворени.
Под сребърните искри на Луната,
обичах... с чуства измислени.
Раздавах плътта си,
с надежда да те забравя.
Само ти остана в ума ми,
само твоя дъх по кожата успях да опазя.
Но само със спомена си живях,
белязана от твойта забрава.
Събуждах се на гърдите на поредния грях,
а вече и пламъка в мене го няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
