Apr 25, 2007, 9:23 PM

НЕ НАМЕРИЛА ПРИСТАН

Poetry

1K 0 14

През пътищата буйни на съдбата,
в чужди легла посрещах зората.
Целувах устни измислени,
със страст... необмислена.

И, търсейки пристан, се лутах,
в илюзии, от мъка сътворени.
Под сребърните искри на Луната,
обичах... с чуства измислени.

Раздавах плътта си,
с надежда да те забравя.
Само ти остана в ума ми,
само твоя дъх по кожата успях да опазя.

Но само със спомена си живях,
белязана от твойта забрава.
Събуждах се на гърдите на поредния грях,
а вече и пламъка в мене го няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

patenceto (Надя Георгиева)

Искренно благодаря на всички Ви!

2007-04-26T19:29:06+03:00
sweet_dream`s (Мария Амбова)

Страхно стихо....с много преплетени чувства с него! Поздрав ..и напред

2007-04-25T23:04:03+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

'чуВства* измислени...'
Поздравче!

2007-04-25T22:52:29+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Силен стих! Поздрав!

2007-04-25T22:52:20+03:00
sailor1 (Морякът)

Не намерила пристан - И по-добре! Защото пристанът може да не е онзи, за който е мечтала твоята героиня!

2007-04-25T22:49:48+03:00