Няма да те пазя от дъжда,
защото мокротата ще направи чудо
от твоите коси.
Няма да те пазя от снега,
защото белотата е заблуда,
но истина си ти...

Ще те опазя от глупаците,
които впиват простотията в живота
като пиявици.
Ще те опазя от простаците
които с вулгаризми са грамотни
и са навлеци.

Но ти защо нехайно отминаваш
мойта цел за твоето приличие?
Нима съм грешен?
От дъжд се пазиш, с глупостта се забавляваш...
Станах смешен....

Ще се забуля със небето облачно
и нека да гърмят останките от мойта вяра.
Позицията ми, не е нарочна.
Стремя се всячески, ала изгарям...

Не ща да съм матрица в тоя свят перфиден.
Криле съм не на прилеп, а на птица.
Свят в черупка - миден.

Нека от устата на Всевишния
присъдата е тежка!!!
В дланите ми гвоздеите гният...
В душата - нямам грешка...