2.06.2007 г., 21:50

Не... няма нищо ново под слънцето...

1.4K 0 6
Не... няма нищо ново под слънцето...
все същите хора...
... все същите роби.
И оня гарван – птица проклета
зловещо грачи на свободата над зрънцето...

А България, като майка бездетна,
днес е слугиня на чужди в несрета...
... все същите хора...
все същите роби.
И онези попове,
зарад които извика
- О, правий, Боже!...

Но кой ти повярва...
... никой не може...
В света ни безбожен,
оплакват те мъртъв
и шумно възкликват
- Жив е той, жив е – там на Балкана!
Жалка, страхлива, бездушна измама.
Робският камък така и не падна...

Жив бе за тях... така невъзможен!
И те убиха във камък и слово,
защото безсилно бе зърното оловно,
защото мигът ти със сила страшна виси
в мисълта им, че пак е възможен...
че пак ще лети страшното слово,
което убива роба в човека!

Нека, на връх там, тихо лежи,
заглушен от салютната дрямка.
Всеки спомен кърви, заключен на сянка.
Не... няма нищо ново под слънцето...
Само оня гарван изяде на свободата ни зрънцето...
... все същите хора...
все същите роби...
И няма кой да извика –
О, правий, Боже!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Руми. Благодаря!
  • На празника ти, наминах да те прочета. Ще споделя, че не мога да не поспра, защото ме размисли и ме развълнува. Все така прекрасни са стиховете ти. Благодаря за удоволствието!
    Поздрав Митко!
  • ПОЗДРАВИ !СТИХЪТ Е ЧУДЕСЕН !

    " в мисълта им, че пак е възможен...
    че пак ще лети страшното слово,
    което убива роба в човека! " - 6-ЧКА !
  • Чудесен апотеоз на славното минало и днешно примирение.Поздрав.
  • Искрен поздрав!
    Браво,Вестин!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...