Jun 2, 2007, 9:50 PM

Не... няма нищо ново под слънцето...

  Poetry
1.4K 0 6
Не... няма нищо ново под слънцето...
все същите хора...
... все същите роби.
И оня гарван – птица проклета
зловещо грачи на свободата над зрънцето...

А България, като майка бездетна,
днес е слугиня на чужди в несрета...
... все същите хора...
все същите роби.
И онези попове,
зарад които извика
- О, правий, Боже!...

Но кой ти повярва...
... никой не може...
В света ни безбожен,
оплакват те мъртъв
и шумно възкликват
- Жив е той, жив е – там на Балкана!
Жалка, страхлива, бездушна измама.
Робският камък така и не падна...

Жив бе за тях... така невъзможен!
И те убиха във камък и слово,
защото безсилно бе зърното оловно,
защото мигът ти със сила страшна виси
в мисълта им, че пак е възможен...
че пак ще лети страшното слово,
което убива роба в човека!

Нека, на връх там, тихо лежи,
заглушен от салютната дрямка.
Всеки спомен кърви, заключен на сянка.
Не... няма нищо ново под слънцето...
Само оня гарван изяде на свободата ни зрънцето...
... все същите хора...
все същите роби...
И няма кой да извика –
О, правий, Боже!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Руми. Благодаря!
  • На празника ти, наминах да те прочета. Ще споделя, че не мога да не поспра, защото ме размисли и ме развълнува. Все така прекрасни са стиховете ти. Благодаря за удоволствието!
    Поздрав Митко!
  • ПОЗДРАВИ !СТИХЪТ Е ЧУДЕСЕН !

    " в мисълта им, че пак е възможен...
    че пак ще лети страшното слово,
    което убива роба в човека! " - 6-ЧКА !
  • Чудесен апотеоз на славното минало и днешно примирение.Поздрав.
  • Искрен поздрав!
    Браво,Вестин!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...