Моля, дай ми минута, в която
да отгледам усмивка и залез.
Разкованите дни да изпратя
по пътека от мене запалена.
Дай ми само минута мълчание -
да наметна и втората риза;
да забравя без миг колебание
как очите ти светят отблизо;
да отсъдя по твоето минало
колко знаеш и колко ще учиш;
да гадая по чашата с вино,
да повярвам, че имаме бъдеще.
След едната минута мълчание
говори ми за новите изгреви.
Но не още! Все още е рано.
Аз все още посаждам усмивката.
© Елена Биларева Всички права запазени