Не питай
Не ме питай защо и кога
се влюбих във тебе.
Как стана така,
че от теб съм обсебена.
Така неусетно ме плени,
какво се случи -
и аз не разбрах.
Омагьоса ми сърцето,
а с него и Душата полетя.
И вече - без теб
ми е толкова празно,
сърцето крещи от копнеж,
блъска се в гърдите като полудяло
и жадува обич и летеж.
Иска - ти да го докоснеш
с ангелския дъх на Любовта.
Иска с тебе да танцува босо
сред звезди и лунна светлина...
Що ли пък ми трябва да знам,
защо изобщо се питам.
Стига ми само това,
че толкова много те обичам.
... И все пак, така ми се иска,
да съм твоята пролетна песен,
светлината ти - нежна и чиста,
топлото слънце - в житейската ти есен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
Споделям!
