valantai155 (Валентина Иванова)
123 253
22.03.2013 г., 20:57 ч.

Не питай 

  Поезия » Любовна
542 0 2

Не ме питай защо и кога
се влюбих във тебе.
Как стана така,
че от теб съм обсебена.
Така неусетно ме плени,
какво се случи -
и аз не разбрах.
Омагьоса ми сърцето,
а  с него и Душата полетя.
И вече - без теб
ми е толкова празно,
сърцето крещи от копнеж,
блъска се в гърдите като полудяло
и жадува обич и летеж.
Иска - ти да го докоснеш
с ангелския дъх на Любовта.
Иска с тебе да танцува босо
сред звезди и лунна светлина...
Що ли пък ми трябва да знам,
защо изобщо се питам.
Стига ми само това,
че толкова много те обичам.
... И все пак, така ми се иска,
да съм твоята пролетна песен,
светлината ти - нежна и чиста,
топлото слънце - в житейската ти есен...

© Валентина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??