2.07.2023 г., 12:09

Не питай !!!

881 2 3

Летят в небето ято от безкрили патки.

Крака размахали усещат свободата.

Сред тучните поля под тях препуска

табун коне със граматични пранги.

 

Във тихите води на езерото плуват

на двойки пъдпъдъците поети.

Те пръскат се със рими и лудуват,

Гнезда ще свият, пеейки сонети.

 

А вакло стадо вирнало глави нагоре.

Пасе щастливо поетична плява.

Над тях самотният орел на зор е.

да хвърли стих щастливо се надява.

 

Но някъде сред маковете има

гъмжило черно от мухи месарки.

Умряла Музата е там без рима.

Жадуваща за смисъл под лъчите жарки.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...