Не питай !!!
Летят в небето ято от безкрили патки.
Крака размахали усещат свободата.
Сред тучните поля под тях препуска
табун коне със граматични пранги.
Във тихите води на езерото плуват
на двойки пъдпъдъците поети.
Те пръскат се със рими и лудуват,
Гнезда ще свият, пеейки сонети.
А вакло стадо вирнало глави нагоре.
Пасе щастливо поетична плява.
Над тях самотният орел на зор е.
да хвърли стих щастливо се надява.
Но някъде сред маковете има
гъмжило черно от мухи месарки.
Умряла Музата е там без рима.
Жадуваща за смисъл под лъчите жарки.
© Гедеон All rights reserved.
The work is a contestant:
