Самодива (Вики)
528 5992
12.06.2013 г., 8:31 ч.

Не питай 

  Поезия
512 0 2

Не питай ме защо не ти се случих -
причините ги знаеш като Библия.
Напомня обичта ти странно чучело
от скучна пиеса. (Как ли пък измисли я?)

Не се опитвай, ровейки в душата ми,
да търсиш свои собствени кошмари.
До втръсване разпадах се на атоми,
днес нямам памет, нямам рани стари.

От нищото безкрай самоизграждам се,
по сто пъти на ден и нощ умирам,
а после идва изгрев нов и раждам се.
(Моментна смърт не бива да ни спира).

Изчезвам, не допадна ми сценария,
пък и в такава роля ми е тясно
(не, не че обвинявам те в бездарие).
Опитай с друга, нека е прекрасно,
а аз отивам изгреви да срещам пак
и да възкръсвам - песенно и просто,
от тайното си кътче с личен мрак,
в което никой смъртен няма достъп.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??