Не ми отива.
И не плача за мъже.
Отдавна гордостта ми
ме завива вечер.
Сърцето ми да помни ли?
Какво сърце?
Така съм празна,
че дори прозирам вече.
Ето, можеш да ме видиш.
Като през стъкло -
показвам мръсотията,
но те деля от нея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация