Не ми отива.
И не плача за мъже.
Отдавна гордостта ми
ме завива вечер.
Сърцето ми да помни ли?
Какво сърце?
Така съм празна,
че дори прозирам вече.
Ето, можеш да ме видиш.
Като през стъкло -
показвам мръсотията,
но те деля от нея.
Ако съм имала сърце,
е трофей във твоя хол.
А между моите гърди
дяволи вечерят.
И вечерята им не е тайна.
Тя е явна.
Щом стане полунощ,
ще се превърне в търг.
На който ще наддават за душата ми.
А всъщност Господ,
ме ограби пръв.