НЕ ПЛАЧИ В ЖИВОТА, АКТЬОРЕ...
Не плачи в живота, актьоре...
В този глупав Балкански вертеп
предстои ти прекрасната роля -
да играеш достоен човек.
Ти отдавна си в образ - актьоре,
но в реквизитното чекмедже
щом погледнеш, не ти се говори,
там има бутафорно сърце...
Виждаш сенки, които те слушат...
Клаксони ръкопляскат в главата...
Достоен човек не се играе на ужким!
На теб ли да обяснявам правилата?
Ти знаеш, че по улицата разбита
в сцена се превръща тротоара...
Кучетата са първите ти зрители,
а реквизит - смачканата цигара...
Не плачи в живота, актьоре.
Достойнство има в твойте очи.
За успеха ти ще се помоля.
Хвърли се с хъс в ролята и не плачи...
В този глупав Балкански вертеп
предстои ти прекрасната роля -
да играеш достоен човек.
Ти отдавна си в образ - актьоре,
но в реквизитното чекмедже
щом погледнеш, не ти се говори,
там има бутафорно сърце...
Виждаш сенки, които те слушат...
Клаксони ръкопляскат в главата...
Достоен човек не се играе на ужким!
На теб ли да обяснявам правилата?
Ти знаеш, че по улицата разбита
в сцена се превръща тротоара...
Кучетата са първите ти зрители,
а реквизит - смачканата цигара...
Не плачи в живота, актьоре.
Достойнство има в твойте очи.
За успеха ти ще се помоля.
Хвърли се с хъс в ролята и не плачи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
