27 may 2007, 9:57

НЕ ПЛАЧИ В ЖИВОТА, АКТЬОРЕ...

  Poesía
879 0 6
Не плачи в живота, актьоре...
В този глупав Балкански вертеп
предстои ти прекрасната роля -
да играеш достоен човек.

Ти отдавна си в образ - актьоре,
но в реквизитното чекмедже
щом погледнеш, не ти се говори,
там има бутафорно сърце...

Виждаш сенки, които те слушат...
Клаксони ръкопляскат в главата...
Достоен човек не се играе на ужким!
На теб ли да обяснявам правилата?

Ти знаеш, че по улицата разбита
в сцена се превръща тротоара...
Кучетата са първите ти зрители,
а реквизит - смачканата цигара...

Не плачи в живота, актьоре.
Достойнство има в твойте очи.
За успеха ти ще се помоля.
Хвърли се с хъс в ролята и не плачи...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...