10.11.2023 г., 10:06 ч.

(Не)познати пътища 

  Поезия » Философска
137 3 7

Понеже все сме по-добри и умни
от другите, дори и най-успешни,
се лутаме по улиците тъмни
и много често из посоки грешни...

Но винаги за грешките виновен
е някой друг, че как да си признаем?...
А после трием този срамен спомен –
Поука ли? Такава не желаем!

И пак вървим по стъпките сгрешени,
и обвиняваме съдбата и завистници,
дори щом трябва, древната вселена,
но не и себе си, защото сме безгрешници!...

Е, поумувах тук и продължавам
по път, по който всеки камък е познат,
но странното е, че по него падам,
където зная, че капани има пак и пак...

 

24.10.2023.

 

 

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??