Не позволявай...
Не позволявай...
Не позволявай да блестя в очите ти
като вечерница в безличното небе,
не позволявай да тъжат очите ми -
да съм наивното дете.
Пази от скръб душата ми
и рая ще ти поднеса
пази ме и от мрака ми
и ще ти върна пролетта.
Любов е второто ми име,
ала е пълно със лъжи,
от изстрелите на съдбата опази ме -
ще ти отдам красиви моите мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
