Не рови в душата ми смълчана
Не рови в душата ми смълчана,
че единствен БОГ в нея знае,
мъката ли в душата е голяма,
радостта ли тихичко си трае.
Страхувам се и аз самият
да погледна в себе си навътре.
Какво ли изненадан ще открия?
Ами ако душата ми е мъртва?
Ако разсъблечена и гола
те посрещне като блудница?
Тя, душата, щом е в неволя,
е опасна малка умница.
Не рови в душата ми смълчана,
че единствен БОГ в нея знае,
мъката ли е като океана,
радостта ли е като безкрая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Мишев Всички права запазени
