Когато тази вечер се изправиш
опасно неочакван пак пред мен
и ризата си лека ти оставиш
на спалнята ми – силно запленен...
Не с дланите си ме гали тогава,
а с крехко клонче с орхидеен цвят...
Докосвай ме така, недей престава,
листенцата по мен да затрептят...
По миглите ми бавно го прокарай,
на устните ми топли после спри!
И много дълго в ласки не избирай,
надолу слез, играта продължи! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация