Не с длани ме гали
Не с длани ме гали
Когато тази вечер се изправиш
опасно неочакван пак пред мен
и ризата си лека ти оставиш
на спалнята ми – силно запленен...
Не с дланите си ме гали тогава,
а с крехко клонче с орхидеен цвят...
Докосвай ме така, недей престава,
листенцата по мен да затрептят...
По миглите ми бавно го прокарай,
на устните ми топли после спри!
И много дълго в ласки не избирай,
надолу слез, играта продължи!
По кожата ми мека, снежнобяла
следи от тичинки ти остави!
На връщане да ме намериш цяла,
но само с цвете, ръцете забрави!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
