Не се опитвай да ме вразумиш!
Не се опитвай да ме вразумиш,
защото аз съм извън стандарта...
Много трудно е да ме прецениш...
Нещо подобно съм като хазарта...
Лутам се между Земя и Небе...
Такава съм, приеми ме такава!
С широко и неспокойно сърце.
Един път лед, друг път – Жарава!
Белязаха ме стотици ветрове...
Враждувам често с тишината.
Често изпитвам едни страхове –
но търся пътя към светлината.
Лулата на Мира с мен изпуши.
Нека за малко да полудеем...
А после в ръцете ми се сгуши –
Така може би ще оцелеем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
