11 июн. 2017 г., 21:02

Не се опитвай да ме вразумиш!

Поэзия

891 4 9

Не се опитвай да ме вразумиш,
защото аз съм извън стандарта...
Много трудно е да ме прецениш...
Нещо подобно съм като хазарта...
Лутам се между Земя и Небе...
Такава съм, приеми ме такава!
С широко и неспокойно сърце.

Един път лед, друг път – Жарава!
Белязаха ме стотици ветрове...
Враждувам често с тишината.
Често изпитвам едни страхове –
но търся пътя към светлината.
Лулата на Мира с мен изпуши.
Нека за малко да полудеем...
А после в ръцете ми се сгуши –
Така може би ще оцелеем...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Всеки човек е неповторим, уникален. И слава Богу, иначе каква скука щеше да бъде... И да, всеки да бъде себе си(което обаче не значи - да не се стре ми да бъде по-добър, по-мъдър... и да разбира повече другия). Поздрави, Иве! Бъди себе си!

2017-06-15T12:09:47+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

И защо да те вразумява! Ти си цял звездопад, под който и да полудее, пак ще е хубаво! Поздрави,Ивче!

2017-06-13T15:28:41+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Харесва ми!

2017-06-13T10:24:55+03:00
Цъки (Христо Манчев)

Много ми хареса Ивелина.. няма нищо по достойно от това да бъдеш себе си

2017-06-12T22:33:32+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Колко си приличаме! Поздрави!

2017-06-12T22:09:26+03:00