Не се опитвай да ме вразумиш!
Не се опитвай да ме вразумиш,
защото аз съм извън стандарта...
Много трудно е да ме прецениш...
Нещо подобно съм като хазарта...
Лутам се между Земя и Небе...
Такава съм, приеми ме такава!
С широко и неспокойно сърце.
Един път лед, друг път – Жарава!
Белязаха ме стотици ветрове...
Враждувам често с тишината.
Често изпитвам едни страхове –
но търся пътя към светлината.
Лулата на Мира с мен изпуши.
Нека за малко да полудеем...
А после в ръцете ми се сгуши –
Така може би ще оцелеем...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина каменова Все права защищены
