Не се прави така
Мисля те и се изпълвам
с неземно ярка светлина,
блестя, блестя и плувам
сред струните на душевната ти арфа.
Свиря нежна мелодия,
придружаваш я с ръце в джоба
сред гората на разходка
с безгрижността ти върховна.
Любовта се ниже
по пръстите,
десният клепач,
долната устна
лявото ухо,
а все някъде не достигат
вълните на чувството върховно.
А ти смъртта ли си измамил
да си се върнал заради мене?
Обичта ти може да се напише,
изгори
да се подуши,
но да се почувства - трудно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
