12.07.2016 г., 7:56 ч.

Не се прави така 

  Поезия
360 1 2

Мисля те и се изпълвам

с неземно ярка светлина,

блестя, блестя и плувам

сред струните на душевната ти арфа.

Свиря нежна мелодия,

придружаваш я с ръце в джоба

сред гората на разходка

с безгрижността ти върховна.

 

Любовта се ниже

по пръстите,

десният клепач,

долната устна

лявото ухо,

а все някъде не достигат

вълните на чувството върховно. 

 

А ти смъртта ли си измамил

да си се върнал заради мене? 

Обичта ти може да се напише,

изгори 

да се подуши,

но да се почувства - трудно!

 

 

 

 

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??