12 jul 2016, 7:56

Не се прави така 

  Poesía
349 1 2

Мисля те и се изпълвам

с неземно ярка светлина,

блестя, блестя и плувам

сред струните на душевната ти арфа.

Свиря нежна мелодия,

придружаваш я с ръце в джоба

сред гората на разходка

с безгрижността ти върховна.

 

Любовта се ниже

по пръстите,

десният клепач,

долната устна

лявото ухо,

а все някъде не достигат

вълните на чувството върховно. 

 

А ти смъртта ли си измамил

да си се върнал заради мене? 

Обичта ти може да се напише,

изгори 

да се подуши,

но да се почувства - трудно!

 

 

 

 

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??