Не се сбогувам
НЕ СЕ СБОГУВАМ
Здравей, Любов, по своя път поела!
Прости ми, че те спирам на вратата...
Аз виждам, че багажа си си взела:
сърцето ми, сънят ми, и душата...
Прости, Любов, нозете ми сами
при тебе ме доведоха отново...
Сърцето ми - и него не вини!
Какво да сторя, не е от олово!
Ти бързаш, виждам аз, че си решила
от мене да избягаш надалече...
Как мога да те задържа насила,
щом моята любов не стига вече?
Но моля те, за мъничко поспри!
Ще те докосна само. За последно...
Сърцето ми от болка ще кърви,
но няма да те спирам! Не е редно...
Поглеждам как ръцете ти студени
решително са стиснали багажа...
Кипи кръвта в горещите ми вени!
Как мога сбогом аз на теб да кажа?!
Върви, Любов!... Избягай надалече!
Аз тук ще бъда, в своя свят жесток!
Не ще последвам дирите ти вече...
Научих си житейският урок!
... Дълбоко във душата си, обаче,
ще се надявам да те срещна пак,
и тайно може би за теб ще плача
и ще ме сочат с пръст като глупак...
Но нека! Който влюбен е, той знае
понякога от тебе как боли...
Но пак до болка силно те желае,
и с трепет чака твоите стрели!
Затуй не се сбогувам, Любов моя!
Сълзите ми докрая заслужаваш!
... А срещнеш ли ме някога, те моля,
недей, за Бога, да ме подминаваш!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
О,не може да те подмине , онова,което жадуваш смирено и с вяра в него!😍
-
Уникално , силно и истинско ....Сякаш говориш за моята неконсумирана любов !
-
Удоволствие е да се четат твоите стихове! Радвам се, че те открих.
-
Хареса ми!Поздрав, Павлинка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
