Не се сбогувам
НЕ СЕ СБОГУВАМ
Здравей, Любов, по своя път поела!
Прости ми, че те спирам на вратата...
Аз виждам, че багажа си си взела:
сърцето ми, сънят ми, и душата...
Прости, Любов, нозете ми сами
при тебе ме доведоха отново...
Сърцето ми - и него не вини!
Какво да сторя, не е от олово!
Ти бързаш, виждам аз, че си решила
от мене да избягаш надалече...
Как мога да те задържа насила,
щом моята любов не стига вече?
Но моля те, за мъничко поспри!
Ще те докосна само. За последно...
Сърцето ми от болка ще кърви,
но няма да те спирам! Не е редно...
Поглеждам как ръцете ти студени
решително са стиснали багажа...
Кипи кръвта в горещите ми вени!
Как мога сбогом аз на теб да кажа?!
Върви, Любов!... Избягай надалече!
Аз тук ще бъда, в своя свят жесток!
Не ще последвам дирите ти вече...
Научих си житейският урок!
... Дълбоко във душата си, обаче,
ще се надявам да те срещна пак,
и тайно може би за теб ще плача
и ще ме сочат с пръст като глупак...
Но нека! Който влюбен е, той знае
понякога от тебе как боли...
Но пак до болка силно те желае,
и с трепет чака твоите стрели!
Затуй не се сбогувам, Любов моя!
Сълзите ми докрая заслужаваш!
... А срещнеш ли ме някога, те моля,
недей, за Бога, да ме подминаваш!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
