Не се сърди
Не се сърди, когато лекомислен
лудешкият ми порив надделява
и в мен, когато сЪлзите ми чисти
очите ми по детски замъгляват!
Не се сърди, когато се разсъмва
и слънцето от мислите си гоня.
Не съм виновна, че в съня е тъмно
и ти си пътеводният ми огън!
Не ме вини, когато посред нощи
безлунни и безоблачни се будя.
По звездните пътеки тайно още
на път изпращам тихата си лудост.
Не се сърди на малките ми грешки -
за тях самò осъжда ме сърцето.
Нали да се греши било човешко,
а могат да прощават боговете!
Не се сърди! Такава съм и зная -
понякога до болка се отричам!
Но истината в сметката на края...
Безбожно и безбрежно те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Василева Всички права запазени
