Не се вълнувам
Не се вълнувам като ученичка,
ни от небесна, ни от морска синева…
И не хвърча в небето като волна птичка.
О, аз сега си знам реалната цена!
Сега приемам вече всичко хладнокръвно.
Не ме учудва нищо във света…
Спокоен съм... Не се нахвърлям вече стръвно.
Въздушни кули от мечти не си строя!
Не гоня вятъра... И всяка женска фуста…
Не се опитвам и звездите да сваля…
Умряха и мечтите ми по Фамагуста…
Днес стиховете от душата си деля!
Изсипа се животът ни и върху мене...
Горих си пръстите във огън не веднъж…
И днес душата ми от Самотата стене.
От всичко туй се чувствам вече полумъж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
