Не се завръщай!
През Ада аз преминах,
сама много преживях,
от Господа се плашех,
Демона не приемах за враг.
От слънцето бягах,
мечтаех да е вечен мрак.
Това от теб изстрадах,
трудно оцелях...
Стени, врати, посоки...
бърках, но вървях...
Никога не се отказах,
и сам-сама успях!
Сега защо се връщаш
в моя розов свят!?
...отново да ме объркаш
и да предизвикаш грях?...
......
Сега ти връщам всичко,
което ти ми подари.
Сега ти връщам всяка болка
и погубените ми от теб мечти...
сама много преживях,
от Господа се плашех,
Демона не приемах за враг.
От слънцето бягах,
мечтаех да е вечен мрак.
Това от теб изстрадах,
трудно оцелях...
Стени, врати, посоки...
бърках, но вървях...
Никога не се отказах,
и сам-сама успях!
Сега защо се връщаш
в моя розов свят!?
...отново да ме объркаш
и да предизвикаш грях?...
......
Сега ти връщам всичко,
което ти ми подари.
Сега ти връщам всяка болка
и погубените ми от теб мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
