12.10.2007 г., 21:26

Не ще се продам!

709 0 10
Търся и не намирам.
Далеч от мен.
Сърцето - заблудено
и жаловито.
Опитва се да стопли студения ден.
Бягам и не достигам.
Неизбежното ще ме догони.
Ориста.
Сега всички мои клетки -
примират.
Да ги докосне страстта.
Неболна, но с мъка,
се скитам волна по света.
Аз помня твоята заръка:
да бъда за един, една.
Изгарям, но застивам,
не се поддавам на любовта.
Сърцето на малки части разбивам,
не му позволявам да вкуси обичта.
Истинска, но фалшива,
пред неискрени и неверни приятели.
Нямам нужда да съм щастлива,
поддържана от скъпи благодеятели.
Страдам, а съм силна.
Това съм аз - жена!
Никога на никой не ще се продам,
нито себе си, нито своята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...