Не си до мен
Дните отлитат безвъзвратно,
а ти не си до мен,
бие сърцето напразно,
спомена гори в душата.
Искам да си тук до мен,
да се върнеш в моя ден
и на раздялата да сложим край,
любовта ни да се завърне...
Душата обезобразена,
плаче без звук,без глас
и съня замина някъде далече,
нощ и ден се сляха в мен.
Самотата крещи в моя малък свят,
навън дори и сред тълпата,
се чувствам безкрайно сам,
сред сълзи и молби да се върнеш все мълча.
14.11.2002
а ти не си до мен,
бие сърцето напразно,
спомена гори в душата.
Искам да си тук до мен,
да се върнеш в моя ден
и на раздялата да сложим край,
любовта ни да се завърне...
Душата обезобразена,
плаче без звук,без глас
и съня замина някъде далече,
нощ и ден се сляха в мен.
Самотата крещи в моя малък свят,
навън дори и сред тълпата,
се чувствам безкрайно сам,
сред сълзи и молби да се върнеш все мълча.
14.11.2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Минков Всички права запазени
