Jul 31, 2006, 3:03 PM

Не си до мен

  Poetry
1.7K 0 1
Дните отлитат безвъзвратно,
а ти не си до мен,
бие сърцето напразно,
спомена гори в душата.

Искам да си тук до мен,
да се върнеш в моя ден
и на раздялата да сложим край,
любовта ни да се завърне...

Душата обезобразена,
плаче без звук,без глас
и съня замина някъде далече,
нощ и ден се сляха в мен.

Самотата крещи в моя малък свят,
навън дори и сред тълпата,
се чувствам безкрайно сам,
сред сълзи и молби да се върнеш все мълча.
14.11.2002

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Минков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...