31.01.2008 г., 21:43 ч.

Не си говорим със тъгата 

  Поезия
696 0 17
Не си говорим със тъгата.
Охлузи всичките ми спомени.
Но...
нахално пак ми чука на вратата,
за стореното търси опрощение.
Но аз ще съм любезна.
Ще отворя.
Че скитница била под тъмното небе.
Не съм жестока.
Лошо няма да и сторя.
Ще я поканя да пием по кафе.
Не я обичам и тя така е с мене. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Предложения
: ??:??