Не си говорим със тъгата
Не си говорим със тъгата.
Охлузи всичките ми спомени.
Но...
нахално пак ми чука на вратата,
за стореното търси опрощение.
Но аз ще съм любезна.
Ще отворя.
Че скитница била под тъмното небе.
Не съм жестока.
Лошо няма да и сторя.
Ще я поканя да пием по кафе.
Не я обичам и тя така е с мене.
Но... любезни сме до няма и къде.
Че зло ми стори
като ми открадна тебе,
но скърцащо се справи моето сърце.
Нека да се стопли и да си отива,
че нагла става вече у дома.
Не си говорим.
Ала тя не спира
да налива в душата своята вина.
Писна ми от нея, да се маха!
Що зло ми стори...
и то не само на моето сърце.
Да бъде скитница!
На кой му дреме!
Нали не драска с ужас отново моето лице.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Ще си взема очило 
