Толкова са безразлични,
виж ги, крайно непривични,
ала ти не си като тях,
ти светиш в моя полумрак,
танцуваш в моя душевен такт,
безкрайно хаотичен,
но когато съм с теб е красив и хармоничен.
Толкова са далечни,
виж ги, уникално нечовечни,
ала ти не си като тях,
ти си моят безценен диамант,
искрящ, в когото звездите ми плават,
моите малки светлинки,
изгубени са надълбоко в теб,
защото без теб аз не съм цял човек.
Толкова са невидими,
виж ги, как да ги наричам любими,
ала ти не си като тях,
ти си моят щастлив невъзможен край,
и тежка е тази съдба,
до теб да не се добера.
Завинаги ще те обичам,
ще ти се радвам,
дали близо или от далеч,
ти си моят любим човек.
Толкова са безразлични,
виж ги, крайно непривични,
ала ти не си като тях..
Ти светиш.. В моя мрак..