Не си ли липсвал на жена,
не си ли любил и докосвал нежно?
Останала да плаче във нощта,
а ти, забравил колко ти е лесно...
Не си ли влюбен в себе си, уви,
не харесваш ли това, което имаш,
не си ли търсил сред звездите хубави очи?
Не сравняваш ли нейните с на друга чертите?
Не си ли наранявал, усмихваш се и отминаваш...
забравил нейните сълзи, как мокрят земята?
От твоите очи дали понякога ръми?...
Когато си сам, ми кажи, не тежи ли самотата?