НЕ СИ ОТИВА
не си отива залезът от клоните
хей момче защо си пуснало хвърчилото
после ще плачеш за вятъра
окото което вече рисуваш ще прогледне
в съня ти
в стръмното
в калпака на върха
там плува мечтата
сякаш хартиено корабче в предния ден
боли го дървото за секирата
а Джепето така дълго се взира
в сърцето сред вейките
че то изгоря
© Диана Павлова Всички права запазени